НАРЕДБА № 14
от 23 септември 1997 г.
за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места
(Обн., ДВ, бр. 88 от 03.10.1997 г.; изм., бр. 46 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 8 от 2002 г.; изм., бр. 14 от 20.02.2004 г.)

Чл. 1. Пределно допустимата концентрация на вредните вещества в атмосферния въздух на населените места, регистрирана за определен период от време, трябва да не оказва нито пряко, нито косвено вредно въздействие върху организма на човека, включително отдалечени последствия за настоящото и бъдещото поколение, и да не намалява неговата работоспособност, самочувствие и дълголетие.

Чл. 2. (1) Пределно допустимите концентрации на вредните вещества в атмосферния въздух на населените места се определят като максимално еднократна, средноденонощна и средногодишна концентрация съгласно приложение № 1, в което:

1. (изм., ДВ, бр. 8 от 2002 г.) максималната еднократна пределно допустима

концентрация за определен замърсител е допустимата краткосрочна концентрация в продължение на 30- или 60-минутна експозиция съгласно приложения списък;

2. средноденонощната пределно допустима концентрация е допустимата концентрация в продължение на 24-часова експозиция;

3. средногодишната пределно допустима концентрация е допустимата концентрация в течение на едногодишна експозиция.

(2) (Изм., ДВ, бр. 8 от 2002 г.) Максималната еднократна концентрация е най-високата от краткосрочните концентрации за определен замърсител, регистрирани в даден пункт за определен период на наблюдение.

(3) Средноденонощната концентрация е средната аритметична стойност от еднократните концентрации, регистрирани неколкократно през денонощието, или тази, отчетена при непрекъснато пробовземане в продължение на 24 часа.

(4) Средногодишната концентрация е средната аритметична стойност от средноденонощните концентрации, регистрирани в продължение на една година.

Чл. 3. (1) При оценка на замърсяването на атмосферния въздух за някои вредни вещества, установявани едновременно, се допуска да се определя въздействието на сумарно количество съгласно приложение № 2. В тези случаи се взема предвид не само изолираното им действие, но и комбинираното и комплексното им въздействие.

(2) Комбинирано въздействие на атмосферните замърсители означава постъпване в организма на различни вредни вещества по един и същи път едновременно или през период от време, определен за съответните вещества.

(3) Комплексно въздействие на атмосферните замърсители означава постъпването по различни пътища в организма на едно и също вещество едновременно или през период от време, определен за съответното вещество.

Заключителни разпоредби

1. Тази наредба се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

2. Тази наредба отменя Наредба № 2 за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (обн., ДВ, бр. 16 от 1984 г.; доп., бр. 17 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1994 г.).

HOME      В Началото

Приложение № 1
към чл. 2, ал. 1
(Изм., ДВ, бр. 8 от 2002 г., бр. 14 от 2004 г.)

Списък на пределно допустимите концентрации за отделни вредни вещества

№ по ред	Вредни вещества(замърсители)	Концентрация, мг/м³
№ по ред	Вредни вещества(замърсители)	средно-годишна	средно-денонощна	максимално еднократна
1.	Азотна киселина		0,15	0,40
2.	Акрилонитрил		0,03	-
3.	Акролеин		0,03	0,03
4.	Амилов алкохол		0,01	0,01
5.	Алфаметилстирол		0,04	0,04
6.	Амониев нитрат (амонячна селитра)		0,30	-
7.	Алфанафтохинон		0,005	0,005
8.	Арсен (неорганични съединения без арсеноводород, изчислен като арсен)		0,003	-
9.	Арсеноводород		0,002	-
10.	Амилацетат		0,1	0,1
11.	Амилен		1,5	1,5
12.	Амоняк		0,1	0,25^*
13.	Анилин		0,03	0,05
14.	Ацеталдехид		0,01	0,01
15.	Ацетон		0,35	0,35
16.	Ацетофенон		0,003	0,003
17.	(Отм., ДВ, бр. 14 от 2004 г.)
18.	3-,4-бензпирен		0,1 мкг/100 м³	-
19.	Борна киселина		0,02	-
20.	Бензин (нефтен с ниско сярно съдържание, изчислен като въглерод)		1,5	5,0
21.	Бензин-шистен, изчислен като въглерод		0,05	0,05
22.	Бром		0,04	-
23.	Бензилов алкохол		-	0,16
24.	Бутан		-	200
25.	?-диетиламино- етилмеркаптан		0,6	0,6
26.	Бутилацетат		0,1	0,1
27.	Бензоилхлорид		0,03	0,06
28.	Бутилен		3,0	3,0
29.	Бутандиол-1,4		0,05	0,10
30.	Бутилов спирт		0,1	0,1
31.	Бутифос		0,01	0,1
32.	Валерианова киселина		0,01	0,03
33.	Волфрамат натриев (изчислен като волфрам)		0,10	-
34.	Ванадиев пентаоксид		0,002	-
35.	Винилацетат		0,15	0,15
36.	(Отм., ДВ, бр. 14 от 2004 г.)
37.	Германиев диоксид (изчислен като германий)		0,04	-
38.	Дивинил		1,0	3,0
39.	Дикетен		-	0,007
40.	Динитротолуол		0,004	0,004
41.	Диметиланилин		0,0055	0,0055
42.	Диметилсулфид		-	0,08
43.	Диметил- формамид		0,03	0,03
44.	Динил		0,01	0,01
45.	Дихлоретан		1,0	3,0
46.	2,3-дихлор-1,4-нафтохинон		0,05	0,05
47.	Динитро- ортокрезол		0,001	0,002
48.	Диметил- дисулфид		-	0,7
49.	Диетиламин		0,05	0,05
50.	Диметиламин		0,005	0,005
51.	Епихлорхидрин		0,2	0,2
52.	Етанол		5,0	5,0
53.	Етер диетилов		0,6	1,0
54.	Етилацетат		1,0	1,0
55.	Етилен		3,0	3,0
56.	Етиленов оксид		0,03	0,3
57.	Етилбензол		0,02	0,02
58.	Етиленамин		0,001	0,001
59.	Живак метален		0,0003	-
60.	Живак съединения		0,0003	-
61.	Изопропил бензол		0,014	0,014
62.	Изопропил бензолов хидропрекис		0,007	0,007
63.	Изооктилов спирт		0,15	0,15
64.	Йод		0,03	-
65.	Изопропилов спирт		0,6	0,6
66.	Изобутилов алкохол		0,10	0,10
67.	Интратион (М-81)		0,001	0,001
68.	Кадмий	0,00001	0,00002	-
69.	Капролактам		0,06	0,06
70.	Капронова киселина		0,005	0,01
71.	Карбофос		-	0,015
72.	Кобалт метален		0,001	-
73.	Кобалт сулфат		0,001	-
74.	Ксилол		0,1	0,2^*
75.	Малеинов анхидрид		0,05	0,2
76.	Манган и съединенията му (изчислен като MnO₂)		0,01	-
77.	Маслена киселина		0,01	0,015
78.	Магнезиев оксид		0,05	0,4
79.	Мед		0,01	-
80.	Меден оксид		0,002	-
81.	2-меркаптоетанол (монотиоетилен гликол)		0,07	0,07
82.	Метанол		0,5	1,0
83.	Метафос		-	0,008
84.	Метахлорфенил- изоцианат		0,005	0,005
85.	Метилакрилат		-	0,01
86.	Метилацетат		0,07	0,07
87.	Метилмеркаптан		-	9x10^-6
88.	Метилметакрилат		0,1	0,1
89.	Монометиланилин		0,04	0,04
90.	Метилендихлорид		1,5	3,0
91.	Моноетиламин		0,01	0,01
92.	Нитробензол		0,008	0,008
93.	?-нафтол		0,003	0,006
94.	Никел метален		0,001	-
95.	Нафталин		0,003	0,003
96.	Никелов оксид		0,001	-
97.	Нитробромбензол (мета-)		0,01	0,12
98.	Никел- разтворими соли		0,0002	-
99.	Нитрохлорбензол (мета-, орто- и пара-)		0,004	0,004
100.	Оловен сулфид		0,0017	-
101.	Окситетрациклин		-	0,01
102.	Оцетна киселина		0,06	0,2
103.	Оцетен анхидрид		0,03	0,1
104.	Парахлоранилин		0,01	-
105.	Парахлорфенил- изоцианат		0,0015	0,0015
106.	Пеницилин		0,0025	0,05
107.	Пентан		25,0	100,0
108.	Перхлоретилен		0,06	-
109.	Парамолибдат, амониев (изчислен като молибден)		0,10	-
110.	Пиридин		0,08	0,08
111.	Пропилен		3,0	3,0
112.	Пропилов спирт		0,3	0,3
113.	Общ суспендиран прах	0,15	0,25	0,50
114.	Рогор (0, 0-диметил-8-N-метил карбамидометил), дитиофосфат		0,003	0,003
115.	Сажди		0,05	0,15
116.	Сярна киселина (по молекулата на Н₂SO₄)		0,1	0,3
117.	Сярна киселина (по водородния йон)		0,002	-
118.	Селенов диоксид		0,00005	0,0001
119.	Сероводород		0,003	0,005^*
120.	Серовъглерод		0,008	0,015^*
121.	Солна киселина по молекулата HCL		0,1	0,2^*
122.	Стирол		0,003	0,005^*
123.	Тиофен		-	0,6
124.	Толуиленди- изоцианат		0,02	0,05
125.	Толуилендиамин		0,025	0,04
126.	Толуол		0,25	0,5^*
127.	Терпентин		1,0	2,0
128.	Трихлоретилен		1,0	4,0
129.	Тетрациклин		0,006	0,01
130.	Тетрахлор- хидрофуран		0,2	0,2
131.	Телуров диоксид		0,0005	-
132.	Триетиламин		0,14	0,14
133.	Трикрезол (смес от орто-, мета- и параизомери)		0,005	0,005
134.	Тетрахлорметан		1,0	-
135.	Триметилол- пропан		0,15	0,20
136.	Фенол	0,01	0,01	0,02^*
137.	Фозалон (0, 0-диетил-3-6-хлор- бензоксазолин-3-метил), дитиофосфат		0,01	0,01
138.	Формалдехид	0,01	0,05	0,1
139.	Фосфорен анхидрид		0,05	0,15
140.	Фосфороводород		0,001	0,01
141.	Фталов анхидрид		0,1	0,1
142.	Фосген		0,01	0,02
143.	Флуорни газообразни съединения (HF, SiF₄)		0,005	0,02
144.	Добре разтворими неорганични флуориди (NaF₃, Na₂SiF₆)		0,01	0,03
145.	Лошо разтворими неорганични флуориди (ALF₃, Na₃ALF₆, CaF₂)		0,03	0,2
146.	Фурфурол		0,05	0,05
147.	Хексен		0,085	0,4
148.	Хлор		0,03	0,07^*
149.	Хексан		-	60,0
150.	Хлорбензол		0,1	0,1
151.	Хексафлуорбензол		0,1	0,8
152.	Хексаметилен- диамин		0,001	0,001
153.	Хлоропрен		0,1	0,1
154.	Хептен		0,065	0,35
155.	Хром шествалентен	0,00005	0,00001	-
156.	Хексахлорцикло- хексан		0,03	0,03
157.	Хлоранилин (мета-)		0,01	0,01
158.	Хлоранилин (пара-)		0,01	0,04
159.	Хлорофос		0,02	0,04
160.	Циклохексанол		0,06	0,06
161.	Циклохексанон		0,04	0,04
162.	Циановодородна киселина		0,01	-
163.	Циановодород		0,01	0,01
164.	Циклохексан		1,4	1,4
165.	Цинк		0,05	-
166.	Циклохексаноноксим		-	0,1

^* Тази концентрация се отнася за 60-минутна краткосрочна експозиция; всички останали максимално еднократни концентрации се отнасят за 30-минутна краткосрочна експозиция.

Приложение № 2
към чл. 3, ал. 1

Списък на допустими сумарни концентрации при наличие едновременно на няколко вредни вещества

1. Допуска се едновременно установяване до сумарна концентрация 1 (единица) на следните вредни вещества: ацетон, акролеин и фталов анхидрид; ацетон и ацетофенон; ацетон и фенол; ацетон, фурфурол, формалдехид и фенол; ацеталдехид и винилацетат; аерозоли на ванадиев петоокис и серен двуокис; аерозоли на ванадиев петоокис и хромов триокис; бензол и ацетофенон; валерианова, капронова и маслена киселина; въглероден окис, азотен двуокис, формалдехид и хексан; въглероден окис и прах от производство на цимент; 2, 3-дихлор-1, 4-нафтохинон и 1, 4-нафтохинон; етилен, пропилен, бутилен и амилен; изопропилбензол и хидропрекис на изопропилбензол; озон, азотен двуокис и формалдехид; оцетна киселина и оцетен анхидрид; серен двуокис и аерозоли на сярната киселина; серен двуокис и азотен двуокис; серен двуокис, въглероден окис, азотен двуокис и фенол; серен двуокис и сероводород; серен двуокис и фенол; серен двуокис и флуороводород; серен триокис, серен двуокис, амоняк и азотни окиси; сероводород и динил; сероводород и фенол; силни минерални киселини (сярна, солна и азотна); фенол и ацетофенон; фурфурол, метанол и етанол; циклохексан и бензол.

Сумарната концентрация се определя по формулата:

където х е търсената сумарна концентрация;

а₁, а₂, а₃, а_n са измерените концентрации на съответните вещества в атмосферния въздух;

М₁, М₂, М₃, М_n - пределно допустимите концентрации на съответните вещества при изолирано действие.

2. Запазват пределно допустимите си концентрации за всяко поотделно при едновременно установяване в атмосферния въздух: серовъглерод и сероводород; въглероден окис, азотен двуокис и серен двуокис; въглероден окис и серен двуокис; фталов, малеинов анхидрид и алфанафтохинон.

3. При едновременно установяване в атмосферния въздух на парахлорфенилизоцианат и метахлорфенилизоцианат временно (до разработването на метод за разделното им определяне) нормирането им се извършва по концентрацията на по-токсичното вещество, т. е. парахлорфенилизоцианат.

4. При едновременно установяване в атмосферния въздух на газообразен флуор и флуориди максималната еднократна концентрация е 0,03 мг/м³, а средноденонощната 0,01 мг/м³.

5. При комплексно постъпване в организма на динитроортокрезол чрез вода и атмосферен въздух не следва да се превишават съответно концентрациите 0,05 мг/л вода и 0,001 мг/м³ въздух.

Основни атмосферни замърсители

ОБЩ ПРАХ И ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ (ФПЧ10) И ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ (ФПЧ 2.5)

Източници

Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК - модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат.
Основни източници на прах са промишлеността, транспорта и енергетиката.

Влияние върху човешкото здраве

Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 mm - ФПЧ₁₀) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ₁₀.

Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Кратковременната експозиция на 500 mg/m³ прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити - при значително по-ниски концентрации от ( 30 - 150 mg/m³), което е особено силно проявено при деца. Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечно-съдови заболявания.

Законодателство

С Наредба № 9 (ДВ, бр. 46/1999 г.), (изм. и доп. ДВ, бр. 86/2005 г.) са приети ПДК за фини прахови частици. Въведените пределно допустими концентрации (ПДК) целят предпазване от техния вреден ефект върху здравето на хората и околната среда.
Регламентирани са следните ПДК за фини прахови частици:
ПДК за фини прахови частици 10

- средноденонощна ПДК за ФПЧ10 (за 24 часа) - 50 µg/m³;
- средногодишна ПДК за ФПЧ10 (за една календарна година) - 40 µg/m³;

Регламентирани са следните ПДК за фини прахови частици:

ПДК за фини прахови частици 2.5

- средноденонощна ПДК за ФПЧ 2.5 (за 24 часа) - 40 µg/m³;
- средногодишна ПДК за ФПЧ 2.5 (за една календарна година) - 20 µg/m³;

С Наредба № 14 (ДВ, бр. 88/1997 г.), (изм. ДВ, бр. 46/1999 г.), (изм. и доп. ДВ, бр. 8/2002 г.) за норми за пределно допустими концентрации (ПДК) на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места

ПДК на общ суспендиран прах:

- максимално еднократна ПДК - 0.5mg/m³;
- средноденонощна ПДК (за 24 часа) - 0.25 mg/m³;
- средногодишна ПДК (за една календарна година) - 0.15 mg/m³.

Основни газови замърсители при антропогенни процеси

Източници

Серният диоксид спада към групата на серните оксиди ( SО_x), които се формират при изгаряне на горива с високо сярно съдържание. Основен антропогенен източник на серен диоксид е изгарянето на природни горива (ТЕЦ, битови източници). Металургията и химическата промишленост също са източник на замърсяване със серен диоксид. SO2 и NО_x са основни компоненти на "киселите дъждове".

Влияние върху човешкото здраве

Серният диоксид постъпва в организма чрез респираторната система. При високи концентрации абсорбцията му достига до 90 % в горните дихателни пътища и по-малко в по-ниските отдели на дихателната система.

При кратковременна експозиция на серен диоксид се засяга преди всичко дихателната система. Отбелязва се голямо разнообразие на индивидуална чувствителност на населението към серен диоксид, но особено чувствителни са лица болни от бронхиална астма. Действието на серния диоксид върху дихателната система като правило се съчетава с влиянието на праха.
Чувствителни групи от населението към експозиция на серен диоксид са децата, възрастните, хората с астма, със сърдечно-съдови заболявания или хронични белодробни заболявания. Здравните ефекти на серния диоксид се проявяват с нарушение на дишането, белодробни заболявания, нарушение на имунната защита на белия дроб, агравация на съществуващи белодробни и сърдечносъдови заболявания. Трудно е да се отдели действието на серния диоксид от това на праха, с което се свързва също повишената честота на хоспитализации и смърт. Хора с астма са 10 пъти по-чувствителни към серния диоксид, отколкото здравите. Децата с астма са особено чувствителни, а експозицията на серен диоксид може да доведе до възпалителни белодробни заболявания.

Законодателство

С Наредба № 9 (ДВ, бр. 46/1999г., изм. и доп. ДВ, бр. 86/2005 г.) са определени ПДК за серен диоксид. Въведените ПДК целят предпазване от вредния ефект на серния диоксид. Възприетите норми за серен диоксид са следните:

- средночасова ПДК (за 1-часова експозиция) - 350 µg/m³;

- средноденонощна ПДК (за 24-часаова експозиция) - 125 µg/m³;

- алармен праг - 500 µg/m³, измерени през 3 последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в не по-малко от 100 km² или целия район или агломерация независимо от това, коя от указаните територии е най-малка.

При превишаване на алармените концентрации се налага прилагането на мерки за ограничаване на вредното въздействие на замърсителя.

ОЗОН

Източници

Озонът е газ, който се среща в горната част на атмосферата - 30 - 50 км над земната повърхност и в приземния въздушен слой. Високо разположеният озонов слой има защитни функции, изразяващи се в защита срещу ултравиолетовите лъчи, докато в приземния слой, той може да има неблагоприятно въздействие.

Озонът е мощен оксидант. Той не се емитира директно в атмосферата. Формира се от взаимодействието на азотните оксиди и летливите органични съединения под влияние на високи температури и слънчева светлина. Липсват антропогенни емисии във въздуха. Естествените фонови стойности на озона във въздуха са около 30 mg/m³, но могат да стигнат много по-високи стойности (напр. 120 mg/m³).

Влияние върху човешкото здраве

Озонът прониква и оказва токсичното си въздействие чрез дихателната система. Здравните ефекти се състоят във възпаление на респираторните органи, намаление на функционалността на белия дроб, съпроводени с ускорено дишане. Засяга имунната система и намалява устойчивостта към респираторни заболявания. Най-често на рисковото влияние на озона са изложени тези, които работят на открито и имат астматични заболявания. Препоръчва се при съдържание на озон над ПДК хората с повишена чувствителност да избягват продължително пребиваване на открито.

Токсичното въздействие на озона се изразява в окисление на сулфхидприлните и амино групите на ензимите, ко-ензимите, белтъците и пептидите. Окислява също ненаситените мастни киселини до мастни прекиси.

Токсичността на озона е зависима от нивото на експозицията. Краткосрочните остри ефекти започват с дразнене на очите при около 200 mg/m³ озон, а при по-високи концентрации засягат белия дроб. Епидемиологични проучвания установяват белодробни увреждания при експозия на деца при концентрация 220 mg/m³. Промени в белодробната функция се наблюдават също и при астматици при експозиция на 160 - 340 mg/m³.

Въз основа на наблюденията за здравните ефекти на озона, СЗО препоръчва допустима едночасова концентрация 150 - 200 mg/m³, а за осемчасова експозиция - 100 - 120 mg/m³.

Законодателство

Българското законодателство е регламентирало ПДК за озон в атмосферния въздух с Наредба № 8 (ДВ, бр. 46/1999 г.), Наредба № 4 (ДВ, бр. 64/от 5 юли 2004 г.) - за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух., а именно:

- праг за здравна защита, определена като средна стойност за 8 часа - 110 µg/m³;
- праг за информиране на населението (ПИН), определен като средна стойност за период от един час (средночасова стойност) - 180 µg/m³;
- праг за предупреждаване на населението (ППН), определен като средна стойност за период от един час (средночасова стойност) - 240 µg/m³, измерени през три последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в даден цял район или агломерация.
- праг за растителна защита, определена като средна стойност за един час (средночасова стойност) - 200 µg/m³;
- праг за растителна защита, определена като средна стойност за 24 час - 65 µg/m³;

Озон – нивата му по отношение на ПРЗ се наблюдават в АИС „Могила”, „Рожен”, „Старо Оряхово”, „Витиня” и „Юндола”. В реално време в ИАОС постъпват данни от първите два пункта. Данните за регистрираните превишения в другите три пункта се публикуват в тримесечни и годишни бюлетини.